МАКАРОНИ - Обща информация

   
• Макарони (на италиански: Maccheroni) е общото наименование с което се наричат тръбовидни тестени изделия, изработени със специална машина, част от традиционната италианска кухня.
 
Произвеждат се в различен размер и изрязване. Италианският термин Maccheroni се отнася само за тръбовидни тестени изделия.
 
Приготвянето им става с варене в подсолена вода за определено от производителя време. След сваряване се заливат с различни по вид и съставки сосове.
 
С макарони се приготвят и някои видове ястия (вид мусака). В някои национални кухни се приготвят и на фурна.


•  История
 
През 1274 г. най-известният измежду средновековните пътешественици, венецианецът Марко Поло, се отправил на пътешествие към непознатите земи от Изтока. Двадесет и четири години по-късно той се завърнал във Венеция, пълен с невероятни истории за екзотични кътчета, станали по-късно основен източник на информация за Изтока през времето на Ренесанса. Легендата разказва, че измежду чудесата, които открил в Китай, били и макароните, които благодарение на него се разпространили в Европа.
 
Истинската история на макароните обаче е сложна и нееднозначна. „Макарони” е генерическото наименование на всички храни, приготвени от изсушено тесто, наричани още „паста” или „нудълс”, които след това се варят в бульон или вода. Изнамирането на макароните (това, което италианците наричат pasta secca, което означава „изсушена” като противовес на „прясна” – pasta fresca – паста) се приписва на етруските, китайците, гърците и римляните, както и на арабите. 
 
Начинът, по който терминът „макарони” се употребява от учените зависи от вида пшеница, използвана за приготвянето й. Установяването на мястото или епохата на възникване на макароните не зависи от идентифицирането на тяхната форма, нито от това, че са приготвени от брашно и вода, а от вид пшеница. Тази пшеница, която очевидно е била култивирана през вековете, е била смесвана с течност до образуването на хранителна паста; след това – изсушавана, съхранявана дълго време и приготвяна чрез варене или (по-рядко) на пара с вода или бульон. Този конкретен вид пшеница, т.нар. твърда пшеница, е уникален заради високото съдържание на глутен и ниската влажност, което всъщност я различава от хлебната – основният сорт пшеница, познат на древните гърци и римляни. Тези нейни характеристики са важни, тъй като те предпазват пастата от разтягане и натрошаване по време на процеса на приготвяне и сушене и запазват по-добре структурата и вкусовите й качества по време на готвенето в сравнение с меката пшеница.
 
И така, наистина ли е толкова важно да знаем кой и кога е изобретил макароните? 
Да, важно е поради три основни причини. Първо, масовият глад – нещо необичайно в древността – е могъл да бъде намален и контролиран, тъй като изсушените макаронени изделия имат много дълъг срок на годност. Второ, правителствата и спекулантите могли да складират хранителни запаси за дълги периоди от време, за да могат да посрещнат годините на слаба реколта и да овладяват инфлацията, породена от високите цени и търсене. Трето, изобилната реколта от твърда пшеница (особено приготвена като сухари и pasta secca), позволявала по-дълги морски пътешествия, поставяйки началото на епохата на големите географски открития.


 
© 2009 - 2018

Всички права са запазени от СИДИ 92 ЕООД


www.sidi92.com


Тел./Факс: +35964 80 18 19
E-mail: office@sidi92.com
Начало

Best Buy Award 2015/2016

За нас

Продукти

Контакти

  Сертификати

Тръжна процедура

Карта на сайта

Условия за ползване

Използване на Бисквитки

Vizia Design Studio
nerasoft v3.0.3.1