Продукти

ОРИЗ - Обща информация

Оризът е основна продоволствена култура за 2/5 от населението на земята и производството му осигурява годишно по 85 кг за всеки жител на планетата. Употребяват се зърната, които, след като се почистят, се използват за храна във варено състояние.

 Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност — съдържа 75–85 % въглехидрати и 5–10 % протеини. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека — около 96 %, поради което храненето с ориз се възприема за много ефективно.
 
От зърното се приготвя и брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, поради което има диетични качества. Поради липсата на глутен, обаче, брашното от ориз не може да се използва за печене на хляб.
 
Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на спирт, пудра, бира, а също така във фармацевтичната промишленост.
 
Сламата от ориз има висока фуражна стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина хартия.
 
Оризът е една от най-старите земеделски култури. В Индия и Китай се отглежда от дълбока древност, в Европа е пренесен в VII в. от н.е., а в Америка в XVII в. В света се засяват около 1,4 млд. дка, от които 400 млн. дка в Индия. Други големи производители са Китай, Индонезия, Япония. В Европа се отглежда в най-южните страни, като Франция, Испания, Италия и Гърция.
 
Отглеждането на ориз у нас има 400 годишна история. В съвременни условия то се извършва в специални съоръжения — оризища. Въпреки, че отглеждането на ориз в условията на България е скъпо мероприятие, през периода 1944–1975 г. площта му нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била Област Пловдив, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска области. След реституцията на земята площта на оризищата рязко намаля.
 
Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекорните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни — 240 кг/дка, като рекорьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. У нас средният добив варира между 350 и 450 кг/дка.

БОБ - Обща информация

История
Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.


Външни белези и характеристики
Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки (плодът на бобовите е чушка или боб) с бъбрековидни семена. Плодът се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката , цвета и вкусовите качества на семената. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро.

Начин на отглеждане 
Бобовите семена се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начинът по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото-средата на лятото е зелен, а после узрява и е готов за прибиране. Необходимо е след като е обран от шушулките да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни за да се запази и през зимата.
 
Хранителни качества
Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини — 23,3%; въглехидрати — 55,5%; вода — 11,2% и мазнини — 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.